автор: Cyriana

Целуваш ли нежно,
дълбоко душевно,
тъй сякаш се сливаш завинаги,
нашепвайки сбогом последно?

Така целуват се душите,
чиито линии сърдечни се пресичат,
но преминават през животите
без да могат да се наобичат.

Така си ме целувал вече
и всеки път все повече болеше,
когато цяла вечност ни делеше.

Но аз копнея пак да го направиш,
да те почувствам в себе си дори
и смъртоносно да боли.