автор: Albatros

... затоплиха ме твоите очи! – красива си, когато си стишена,
като че ли на скута ти мълчи – опитомена! – цялата Вселена,
дори и аз забравям, че съм луд за три села и четири околии,
че зъзна във Космическия студ, окаяник с надеждите си голи,
сипи сега във чашата ми чай и ми стелни най-меката постеля? –

и нека тази нощ да е без край? – косите ти на прерии да стеля,
да те завърна в минали лета, да пейне в теб забравена авлига,
звездите цяла нощ да ти чета – и въздухът в гръдта ти да не стига,
отново да ме хвърляш из треви, притихнали в росиците на хълма,
А призори във мен да се взриви! – Вселената, от обичта ти пълна.

19 януарий 2021 г.
гр. Варна, 19, 10 ч.