автор: zinka

Нощта рисува ледени цветя
по тъмното стъкло на самотата.
По устните на вятъра чета,
че няма други устни зад чертата.

Че само снеговете дишат тук,
и не ухаят ледените щрихи.
Пропуква в си бемол отчаян звук
в сърцето на мечтанията тихи.

Горчивото е вкус на минал век
в едно кафе на масичка за двама.
Нощта рисува спомен за човек,
какъвто вече сто години няма...