Пътят ми напред
застлан от край до край е
с послания безчет,
надраскани от теб
в безсмислен словоред.
Навред оставяш знаци,
а белези - във мен.
Следите ти се губят
от онзи слънчев ден,
във който ненадейно
душата ми превзе,
а всъщност си безимен,
безгласен и невидим.
Сърцето си пилееш
на вси страни по грам.
Не го даряваш цяло
на никоя жена.
Парченце не желая,
не си от шоколад.
С трошици не живея
от ничия любов.