автор: tearfly

почива ми се в мелодията и изтръпналите пръсти на времето
кожата ми – мляко и кафе – затяга примката на еволюцията
в сърцето ми е африка и облите ѝ колене
могъщите ѝ водопади
които сега гледам с птичия си поглед в сънищата
осиротяват дните гонещи върховете и изстрелват залпове плач
а билото им замечтало се да е остър висок връх пробиващ с мачтата си небето
хлипа
снежните му рамене тежат като изсъхнал клон на вековно дърво
някъде
между всички светове и цялата любов на сътворението
мечтая
да се спусна от тях и да се забия в пъкъла на земята
дето всичко гори и няма мѝра
няма мѝра търсенето на две топли длани и две очи
казали всичко с ирисите си