автор: Georgiev89

Навън е нощ.
Прохладна, лунна.
Само клоните едва-едва
потъркват се безшумно.

Нощ е. Непреклонна.
И спи светът...
А моята глава
преклонно
свеждам с поглед –
диря път...

Чувствам се на кръстопът.
На къде да тръгна?
Плаша се. От теб,
а не от мрачината,
която се прокрадва и
на спомените дава път.

Лутайки се, търся.
И търсейки се лутам.
Подари ми още
една красива нощ,
преди да бъдеш с друг...