Стихове кехлибарени зърна
Разширяват ни зениците
И лепят перца
в къдриците на Бог
Думите летят след тях
Птици кацнали по облаци
Сенки по склоновете на Безбог
Поетите са крехки когато ги четат
Чупливи фарфорови статуйки
Прогледнали внезапно
с третото око
Те знаят че не знаят
О р и с
бъдещи Царици мести
по неравната шахматна писта
В един безмислен нечовешки Свят
Без право на рокада И човешки грешки
от брега...