автор: razkrivashtiq

Вчера гледах много стари снимки,
снимки от отминали години,
дни които тъй са си заминали
има там, тъй ярко на тях има.

Дни какви ли не, лица тъй тъжни,
весели има, също и гневни,
не осъждат те само отсъждат,
били са цветни времената древни.

Живот красиво пъстър, грозно пъстър,
такъв е, с устойчивост се живее,
рано да се сещаме не късно
за познато и непознато да копнеем.

Живот пъстър и спорен, много спорен,
такъв е бил, вечно такъв ще бъде,
снимките за много любови ми говорят,
снимките изневери не съдят.

Не съдят остри погледи в хубост,
не съдят и всички по-леки рокли,
не съдят сърца за чувства изгубени,
не съдят дечицата за вода от локви.

Имат място, знаят свойто място,
в чекмеджето е, то се заключва,
мисията им си им е ясна,
животът никога да не приключва.

Гледах ги дори няколко пъти,
много пъти за толкова снимки,
с мисъл усмихната ще осъмвам,
че всички нас вечно ще ни има.

04.01.21