автор: lirik1

В лъч от прожектор на прашна авансцена
синкавия дим този мим непослушен
сякаш от леко килнат комин
уж ми подсказва
Огнище
И намеква за биоритъм сластен и страстен

И любовен този спомен сякаш кестен горещ
изведнъж избледня яко дим заглъхна
сякаш стара шлагерна песен
и ми припомни
Грехът
Грехът непростим и вечен на забравилите Бог

Отнесе очите ми чак зад баира далече далече
до Пиаца дел Пополо на Вечният град
където нахраних със сухи трохи
гълъби бъдещи
Ангели
Падналите Агели които не плачат които не плачат

от брега...