автор: pisana

Тази приказка оформена като мисъл ми изглеждаше еротична, палеща страстта с болезнено наслаждаващо се чувство. Времето, от литналия миг, ежедневието промениха желанието и я превърнаха в саркастично изповядваща от лицемерното ми съзнание.
На героите им предстои да развихрят нагон пред очите на читателя(ако има такъв) затворени като опитни зверчета. Културно помахващи с благи усмивки в кола от специално бронирано стъкло. Прозрачно, нежно предпазващо и не щадящо разкриващо животинското благоприличие на сменящите се животни вътре според мястото, финансовите възможности и лицемерно неприятни дадености на различни групи от хора. Чиста любов ли? Ами няма да има, защото нея на можеш да я затвориш не подлежи на наблюдение. А светлината, чистотата и са опасни за отхвърлящите я същества. Нека стопанина на удобното за целта возило не ми се сърди. Нали мъдростта, силата , целомъдрието и опрощението е събрано в неговите ръце, който пречистват, благославят и много рядко анатемосват. Защо след като неговото високо смирено добродаишество осветява делата на грешните люде, да не разкрие чудесата на своето действие точно по този начин. И тъй, като е служител на този, който аз обожавам, но от греховност не смея да приближа и дори да назова по име не изпрати за нас едно още по масово изтребление или поне надявайки се на милост едно здраво възпитание в любов. За светостта на името и надеждите на служителите нека ни нарече курбан. Агонията наслада ли носи, задвижва енергия или паметно забравена надежда в пробуждането на нищото. Брех мъдрост, брех сила остана ми осакатен разказа без еротика. Но на този фон що да вкарам. Освен една дама, залепена от вътрешната страна на стъклото със силиконови и подпухнали устни, обърнала лице към читателя. Накривила сладостна физиономия и оставаща следи от розово червило. От тласъците на праскащия я отзад мъж, пет пъти по силиконовия и бюст люшкащ се като на бягаща коза виме, остава малки вакуумки с престъргващо дразнещ звук. Вълшебен момент на стон полита към висините до дома на нашия отец- закрилник и създател превърнал ни в творци оформящи нови чада за негова слава и подобие. Артистично изигран оргазъм с всичките му потръпвания и присвивания приличащи по скоро на тикови прояви. Но моля ви това не е края. Сътворението на новия индивид се отлага. Прегрял от търкане и зачервен от стеклата се кръв в съвършените му очертания помощник създателя , баш инструмент излиза на вън и излива на струйки материала и насладата над задника на своята любима. Тънка струя от нея се стича между двете и оформления и се скрива някъде в извивките им. Ехото завърнало се в съдържанието на мига заглъхва бавно и болезнено в затвореното пространство. Страстната седмица утре отваря врати на крадци за да изработят съвършената стратегия на незабележимата кражба. Спи спокойно грешнико. Гледай, радвай се и не се променяй, защото теб нищо не те касае. То твоето остава скрито, а майстора ти е рано да си намериш.