автор: Azer

Жадно е небето ми за теб,
под ласките ти облаците се събират.
Ще рукне дъжд, ще падне гръм,
ще сме на сухо,
под чадъра на нощта стаени.
И стаята-принцеса се съблича,
захвърля в приглушена светлина
умора, грижи и дантели.
Релефно очертан е мракът, докосващ
стрелките на часовниците спрели.
В извивките на тялото, стаени пламъци,
избухват, палят, светят...