автор: lirik1

Тя танцуваше две напред едно назад
Червена в страст и бяла в вечност
Седемте бокала с виното изпил
търсих само споделеност
Аз търсех нея
Любовта
Помеждучовечност*
Тя бе Ева и ябълка в едно Аз змията
Тя бе Веда Аз Сатирът от гората
Останалото лепкав страх
И сляпа тъмнина
И тогава от фонтанелата на Еднорога
отпих нега божествена наслада
И отплавайки на Юг
изгубих своя земен Рай
Изгубих и илюзиите си за вечност

от брега...