автор: ringo

Преди да ослепея
от накипелите сълзи,
да можеше
в очите
да надникнеш
и болката да видиш...
Тих странник съм,
на прага ти застанал...
Не ме позна, нали?
С ръката правя кръстен знак
и давам благослов
на този дом
за щедрия ти дар -
коматче хляб,
вързопче дрехи
и непотребен стар чадър,
захвърлен във килера.
Сменил ги бих
за късчета любов
от тъжното ми минало...
За две-три думи,
останали
във паметта ми.
Но то не се полага!
Защо му е на странника любов?
За него -
хляб
и вехти дрехи,
за за опразним гардероба...
Преди да ослепея
да можех да надникна
във душата ти!
Дали там има болка,
свита на кълбо?...

"Върви по пътя си, човече!
И нека Бог те пази!...
Последните ти думи!

Вратата се затвори...

Защо не ослепях
преди очите ми
към тебе да ме поведат?
Защо не окуцях,
преди до прага ти да стигна?
Защо ръката не изсъхна,
когато я протегнах
за коматче хляб?
Защо ли?
Вероятно
заради оная болка в мен!
Но нея тук ще я оставя -
до твоя праг.
Ще продължа нататък -
с коматче хляб,
вързопче дрехи
и чадър,
за да ме пази
в лошо време...
А в душата ми
ще бъде празно -
като в килер,
очистен
от ненужни вещи!...