Търпението е горчиво вино,
което дава сладки плодове.
/Народна мъдрост/
Аз съм горчивото вино,
което с рубинен звън отвежда
в интимната тишина
на зряла есен,
когато се е превръщало
в сила и смисъл.
Аз създавам моретата и думите.
Превръщам безволието в храброст.
Строя къщи и прокарвам огнени пътища.
Горчиво съм, но плодовете ми са сладки.
Ветровете, които ме приспиват са страстни,
а голотата на бъчвите,
където притихвам е смайваща.
Аз съм Фениксът,
възкръснал в домовете ви.
Когато вас ви няма прониквам
в хладните сърца на огледалата.
Аз съм отражението на вашите очи,
което от глъбините ви нашепва:
Търпение...
Търпение...
Търпение...
© Венеция Павлова Маркова