автор: plams

F(x): Добър ден на всички участници в конференцията. Ваш покорен функционал, Ви приветствам с Добре дошли. „Е ли нулата естествено число“? – това е въпросът, по който следва да се произнесем.
Представям участниците: Най–напред нашето уважаемо жюри в състав: Техни Трансцендентности: Числата Пи, на Ойлер и на Гелфонд. Сред участниците: множеството на естествените числа N, множеството на целите числа Z, както и техни представители от 0 до 9, а също и оператори действащи с тези множества. Поводът за свикване на конференцията е молба, постъпила от Нульо Нулев за присъединяване към множеството N. Предоставям му думата за обосноваване на своето искане.
Нульо: Уважаеми участници, налице е крещяща несправедливост. Моя милост, който с навлизането на компютрите стана най–разпространената цифра на земята, официално не е признат за естествено число. Има ли нещо по естествено от 0,1,2,3… В Интернет и някои учебници по математика вече съм включен в N. Струва ли си да си губим времето? Става дума за формално признаване на нещо, което отдавна е факт.
F(x): Има ли други мнения?
Двойка: Смятам, че Нульо е прав. Еднакво добре се чувствам както до него, така и до всяка друга естествена цифра. Когато съм до него, даже съм с едни гърди напред.
Четворка: И аз се чувствам много гот, когато Нульо е до мен.
Тройка: Ние простите числа: три, пет и седем, засега сме неутралитет.
F(x): А красивата шестица?
Шестица: Намирам Нульо грозен, отвратителен дори.
Нульо: Е и какво? Ние няма да се женим. Ха–ха! Взе да става интересно.
Осмица: Рисуваш нула върху нула, без ръка да вдигаш, получаваш осем. Склонна съм да го приема в нашето семейство.
Z: За мен е безразлично. И в N и не в N, Нульо пак ще е при мен.
F(x): Какво ще каже по въпроса N?
N: Считам, че казусът трябва внимателно да се обсъди. Първо: Що за число е Нульо? Каква е неговата история?
Нульо: Кому са необходими празни приказки? Нека изходим от реалността.
Единичка: А реалността е, че си последно цяло число и нямаш стойност. Никой не те иска за делител.
Нульо: Намерил, кой да ми го каже. А без мене ти коя си? Да вземем кръглите числа: Единица, нула, нула, нула, нула...
Единичка: Аз съм нещо, ти си нищо. Разликата запомни.
Нульо: Светът от нищо е възникнал.
Единичка: Ами да, светът е възникнал от дупката, която си очертал. Проблемът е, че от нищо боя не става.
Нульо: Как тогава е възможно празно множество? Предвиждах такъв развой. Затова приканвам авторът на учението за понятието и мой приятел Хуго, да обясни откъде е пръкнал Универсума?
Хуго: Уважаемо жюри, уважаеми участници в дискусията. Преди да започне своя възход нагоре към абстрактно - общото, вещта е лишена от съдържание, т. е. тя е нищо. Става нещо в първото си определение като качество. Или, нищо е чистото битие на вещта в себе си. В Библията е казано: „Земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата“.
Единичка: Преди да стане вещ, твоята подопечна е била тяло. Тялото има веществено битие в себе си, което е неизчерпаемо. Вещ то става, едва когато получи сетивна форма. Понятието също има тяло, но в мисловна форма.
Хуго: Не сега е момента да спорим, какво е имало преди сетивната форма. Дори да е имало веществени тела, тези тела започват да светят именно в сетивната си форма, т.е. „преди“ отново имаме едно чисто нищо.
Единичка: Телата се нуждаят от светлина. Моментът на развитие е заложен в тях изначално.
Хуго: А откъде идва тази нужда? Нима ти отричаш водещата роля на общото.
Единичка: Покълналото семе съдържа в идея цялото растение. В устройството на Универсума идеалният момент присъства като потенция. Това е начин на съществуване на Универсума (даденост). Иначе казано, общото не е първично.
F(x): Позволете ми да се намеся. За други области не споря, но в математиката как да не е първично общото? Това е все едно някой да ми каже: Не ти, а аргументът ти е водещ. Напротив! Множество от допустими стойности намират правилото, по което са организирани и казват на функцията: Ти ще ни водиш и представяш по това правило.
Двойка: Единичке, не се прави на толкоз важна. Ние числата сме идеални по форма. Може ли някой да ме съзре, пипне?
Четворка (с въздишка): Или пък целуне.
Единичка: Разликата между мен и вас е от небето до земята. Универсумът се разпростира във вид на единични тела. Единичността е даденост, докато вие сте привнесени в обективния свят от Разума. Две и нагоре, вече е броене. Естествени сте, защото сте наредени след +1. Кантор казва: „Числото едно е създадено от бога, всичко останало е дело на човешките ръце“.
Седмица: Ние простите числа също сме от Бога. Всичко около нас може да бъде представено чрез математически модели, а ние сме в тяхната основа.
Единичка: Уточнявам: Богът на Айнщайн и Спиноза (causa sui). Нещо повече: Върху Единица и плюс Единица е построено огромното здание на Математиката.
Нульо: Не се ли изхвърляш твърде нависоко?
Оператор +1: Ни най малко. Доказателството е в математическите основи на компютрите. За машинната аритметика са достатъчни двоична бройна система, операция +1 и инверсия. Действие изваждане се замества с действие събиране на умаляемото с допълнителния код на умалителя. Самият допълнителен код е инверсия на двоичното число плюс единица. Действие умножение е събиране на множимото множител пъти. Действие деление е последователно намаляване на делимото с делителя разрешен брой пъти. Както знаем аритметиката е основа на алгебрата и т.н...
Хуго: Алгебричното решение на задача е общото решение. Общото решение не борави с +1. За анализ и дума не може да става.
Единичка: А, чие е това общо? Има ли то смисъл само по себе си?
N: Естествено означава нещо, което е налично в природата. Три дървета могат да се видят, но нула дървета не. Това е равносилно на „няма дървета“, което не е количествено отношение.
Хуго: Кантор, Спиноза, Бог... Нека не усложняваме нещата. Математиката работи с умозрими обекти. Определящо е общото.
Единичка: Тук не съм съгласна. Защо тогава аргументът е независима променлива, а функцията зависима. Функцията води, но не определя – тя е дефинирана върху множество от допустими стойности. Суверен е народът. Когато излезе от своето предназначение, водачът се превръща в диктатор.
Нульо: Какви ги плещиш врели некипели? В информатиката отдавна съм признат. Числата без знак включват нула.
N: Числата без знак са феномен на изкуствения интелект. Ти имаш претенции да ставаш естествено число.
Нульо: Важното е, че е интелект. Но извинете, с какво се различавам аз от другите? Както в компютъра въвеждат +5 и –5 така могат да въведат и +0 и –0. Освен това, в информатиката делят на нула. Е, излиза съобщение за грешка, но тя може да бъде прескочена и програмата да продължи.
Единичка: В паметта на машината +0 и –0, чрез кодиране се свеждат до стойност 0. Divide by zero e Fatal error. Най–добре е програмата да спре. Щом си приет в множеството на числа без знак, остани си там със здраве. Що се отнася до изкуствения интелект, виждаме, че първата работа на човеците е да го използват за военни цели. За там пари винаги намират.
Нульо: В математическия анализ съм граница, към която се стремят най–малките. Както х се стреми към плюс безкрайност, така се стреми и към +0 и –0. Защо N включва в себе си безкрайност. Ами тогава, махнете и нея.
N: Безкрайността не е цифров знак. Остани си граница. Не можем да те включим, защото към тебе се стремят дроби. Затова си в Z. А това, че фигурираш в числото е чиста случайност. За отсъствие на стойност, в позицията може да се използва друг знак със същия ефект.
Хуго: Кой би оспорил водещата роля на духовното? Телевизия и радио, цял ден за това говорят. Съгласно диалектическата логика, природата (естествеността) е снета абсолютна идея, а самата природа се снема в субективния дух. Това означава, че логически природата не е първична, т.е. преди нея има нещо, което в самото начало е нищо. Идеята е вечно творчество, вечна жизненост и вечен дух. Уважаеми опоненти, приемете света за идеален и ще ви олекне.
Единичка: И аз съм в правото си да ползвам жокер, който да ни обясни идеалността на природата. Заповядай Марк.
Марк: Уважаеми участници в дискусията. Беше споменато, че Универсумът се саморазвива. Да, стихийно, но не случайно. Работата е там, че установилите се трайно неща получават своето битие в резултат на астрономически на брой итерации. Но кой би отрекъл, че една итерация се извършва по възможно най–кратък начин с минимален разход на ресурси и енергия: и капката дъжд и небесното тяло имат сферична форма, водата тече отгоре надолу, движещо се в Универсума тяло изминава възможно най–късия път. Съчетаването на немислимо число преповтаряния с краткия път на осъществяване води до поява на елемент на „целесъобразност“. По–нататъшното развитие на Универсума всъщност е развитие на този елемент. Например, казвам на дървосекача: „Отсечи дървото до кладенеца“. Земята е залесена с несчетен брой дървета, но не е необходимо да уточнявам за кой обект става дума. Всички живи дървета се отразяват в понятието за дърво, което е идеално по форма. Аз само препотвърждавам този факт. Всяка идеалност на свой ред също се отразява в по–висши огледала. Така възникват хипотези, теории, науки... И отново наблюдаваме спестяване на ресурси и енергия чрез употребата на по–общото.
В продуктите на труда, идеалният вид излиза на нов спирален кръг на развитие. Вещта се оказва обвита от своеобразен ореол. Материалът, от който е направена е резултат от технология и е с второстепенно значение. Свидетели сме как в изделието пластмасата замества все по–успешно металната част. За мен като потребител е важно, то да е удобно за експлоатация и да удовлетворява моята лична потребност. Първият компютър заемаше цяла зала. Сега изчислително устройство с многократно по–големи възможности се събира в длан, и управлява с пръст. Материалът изчезна, остана функционалността. Когато пипам банкнота, последното, което ми идва наум е, че това е специална хартия покрита със специални знаци. Интересува ме стойността на овеществения обществен труд представена в нея. Аз боравя не с носителя на банкнотата, а с нейната идеална форма.
Идеалността на света в наши дни е достигнала такива нива, че става все по–трудно да се хване първопричината на явлението. Човеците са принудени да се специализират в някаква тясна област и когато успеят, първата им грижа е да се оградят с дебели зидове, – да не би някой друг вътре да припари. Зависим повече не от майсторството на собствените си ръце, а от технологиите. Да, светът става все по–идеален, но и все по–измамен.
Функционал: Позициите на страните са достатъчно ясни. Думата се предоставя на председателя на журито, Нейна Трансцендентност Числото Pi().
Pi(): Журито изслуша внимателно дискусията. Не е наша работа да се произнасяме по основния философски въпрос. Но в едно сме единодушни: Универсумът е causa sui–- няма начало и няма край. Винаги е имало нещо. Да отречем този факт, означава да поставим под съмнение неалгебричността на трансцендентните или признаем периодичност в иррационалните числа. В моето число са изчислени над един трилион цифри след десетичния знак и постоянно удължават опашката ми. Губят си времето, но щом им се спортува, нека търсят. Подобна е ситуацията и при моите колеги и при тези природни константи, които засега пребивават само в себе си. Що се касае до претенциите на Нульо Нулев, трябва да отбележим, че нулата фигурира само в позиционните бройни системи. Римляните например, спокойно са смятали без нула. Затова нашият вердикт е ясен: Отказваме на Нульо Нулев присъединяване към естествените числа. Статусът "Цяло число" му е напълно достатъчен. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Функционал: Поради изчерпване на дневния ред, закривам конференцията.

Край