Снежинки от замръзнали сълзи
неспирно стелят се в очите ми.
С порязаните си зеници
безмълвна взирам се в следите ти.
Всички бели лястовици закъснели са
във вечно белите ми пролети.
Може би и те са ослепели като мен
и загинали са във далечните си полети.
А твоят смях зад мнимото страдание
отеква във стените,
в които е зазидана душата ми,
откакто ме остави застинала в безвремие.
От името ти мислено изречено
във мен нахлува зимен студ.
Стоманеното ти сърце във моето се врязва
и като зъбно колело във него се върти.