автор: Georgiev89

Как вехне същността човешка.
Братко, знаеш ли, сълза струи…
Сълза, пролята от болка тежка,
останала е в мен и гори.

Трябваше ми твоето рамо
за силна опора в трудните дни.
Да знаеш как ми трябваше само,
а сега сърцето ми кърви.

Ех, щом брат брата си наръгва
и пронизва приятелско сърце.
Така от душата ми изтръгна
това, дето смятах за добре.

Не губя, защото нося любов
и защото съм приятел честен.
Да я дам на други съм готов,
да не забравя, че съм свестен.