автор: zinka

Как искам да съм някъде наблизо –
почти - почти до теб, но не съвсем –
една халка висяща на корниза,
една любима чашка за кафе.

Бонбонче да съм – Лукче при настинка,
което дълго в джоба ти лежи,
на шалчето ти кацнала снежинка,
която няма да ти натежи.

Как искам да съм някъде наблизо –
на телефона ти да съм звънче,
стиха да бъда, който не написа
и запетайчица пред но и че.

И ако някога ме забележиш –
да се усмихнеш и да продължиш,
защото по природа си небрежен,
а пък и нищичко не ми дължиш...