автор: ole72

Усещам зимата, че чака нещо
и жадно търси своя снежен вятър,
наивно топла, беззащитна, нежна,
от пролет сякаш и сезонен театър

превръща я в усещане различно,
обърква, и разсейва сетивата,
и вместо бяла приказна лиричност
е спряна песен - тъжна, неизпята.

Защото има своя хубост, топли
сред преспите завити артистично,
не безсезонен и объркан вопъл,
защото зимата е бяла личност -

изящна и възторжена, красива,
студена, но изтънчено могъща,
в снега с невинния му нрав се слива,
владетелка в голяма бяла къща.

Защото предпочитам я щастлива
и аз се моля с нея да се върне
снегът, защото много ѝ отива,
а много искам, и да ме прегърне.