автор: zinka

В църква непозната ако влезеш –
изплачи си всичките печали
и пални свещица за онези,
за които никой свещ не пали.

Дръж я здраво в лявата и гледай,
дълго гледай как гори, как свети...
Мълчаливо над свещта приведен,
че и сам си пламък ще усетиш...

И че всичко под небето-купол
и над него, в Космоса далечен –
дом е твой. На прага си му стъпил –
малка свещ от огъня му вечен!

Нека тази свещ, гори красиво,
ничие добро не е напразно –
щом при други светлинки отива
пламъкът ѝ няма да угасне.

2020 г