автор: dreamings

Душата не умее да мълчи
бунтува се, налучква на посоки
захвърля всичко, скача от скали,
когато думите изгубват сякаш сила.
Но всъщност, да обичаш е съдба
която трябва да приемеш за добро и лошо
дори когато следва "своя", уж объркан път,
или когато просто тръгва после мълчаливо.
И днес когато синята луна блести
когато знам, че теб наистина те има,
какво са всички "приказки" за теб и мен,
когато пак е трудно да сме близки.
Нали е лесно да запалиш светлина
да прекосиш морета, планини, на път за вкъщи
а аз говоря, гледайки далеч, далеч ..
където си представям, че усещам още
Където всички влакови на север и на юг
по разписание отдавна са заминали
но ние двама още там стоим,
очаквайки съдбата да ни срещне.