автор: jan

...Стичаш се в нозете
на несподелената любов,
сред ябълковите дървета и
комините на вятъра.

Преглъщаш думите, които трябваше
да изговориш..........
.......Любовта си тръгва
с пълна ябълкова кошница.

.....И кожата отново те побира
в себе си. Лицето изгрява,
косите изговарят първите
си думи: ябълков човек си вече
сочен като детелина!