автор: WhiteRabbit

обходих я до край
магическа и дълбока
като непозната бяла раковина
а тя ме откъсна от пръчката
и ми показа че приличам
на захарен памук
с мъничко аромат на лимон
залепнал натрапчиво
по върховете пръстите й
после моретата ни се изпариха
върху цвят на устни в сляпа нощ
и двамата завибрирахме
по опънатата кожа на тарамбуки
докато не се разтопи кръвта в гърлата ни
и между нас остана само млечният път
излят от самота