Белотата ми липсва неистово
като шепа снежинки в дланта ми,
като коледни хлебчета в пещи изпечени,
като стария гълъб на мойта тераса.
Откакто ти си бяла страница,
аз не посрещам светли Коледи,
с тъга очите ми са пълни
и ме болят от сивотата на деня ми.
Бели облаци не ми разказват
за неделите ти с мен несподелени.
Ще изпиша последната страница
с всички истини от тебе неизречени.
___________________________________
17 декември, 2020 г.