автор: poligraf

До сянка смален във възел от нерви,
сбогом, любими мой дом!
Днес си в ръцете на зли кожудери!
Ще нощувам в скъсан балтон!

Флиртувам с нощта - кокетка свенлива.
Привет на добрия клошар!
И усещам как със глътка резлива
текила е моя другар.

По земята много живи - немили,
доброто потъва във прах.
Душите, които с мрак сте повили,
привет, вашта съвест полях!

Подпирам дувара с горещ шадраван.
Де сте Гаврош и Козета?
При вас идвам от несрета призван
далеч от банките - псета!

Красиво танцуват флуидите в мен
щом има звезди и море!
Чаровнице смугла, на тебе съм в плен!
Лодкарят Харон ме зове!/