- Представа си нямаш колко ми се искаше да имам твоята дарба живот.
Нямаш си и идея колко по-хубаво щеше да е всички да сме създаващи, удовлетворени, хармонични и енергични като теб! Крещя към теб луна, а ти колкото си ясна, толкова тайнствена изглеждаш. Ако бях физик или астронавт щях да съм прагматичен привърженик на науката, но уви аз съм един дървен философ. – говореше самотният мъж гледащ през прозореца на стаята и нямаше кой да го чуе. Животът от вън бе видимо утихнал и всичко спеше прегърнало одеялото на нощта. Пусти улици, пълни с коли паркинги и тротоари, тъмни прозорци на сгради, всичко това можеше да види самотният мъж през прозореца. Той продължаваше да въплъщава в думи своето неудовлетворение без да се интересува дали са правилни, дали някой го чува, знаеше, че съществува в една миниатюрна вселена, вселената на собственото си съзнание. Той признаваше пред себе си, че често върши неща, които не знае защо върши, но продължава да го прави. Стаята беше чиста и подредена, нямаше следа от неговото присъствие, освен оставения отпечатък върху чаршафа където беше седял за кратко. Той знаеше, че е тук за малко и няма да остави памет за себе си. Тих и спретнат, чувствителен и мил, пълна противоположност на мъжагите, които можеш да срещнеш в шумни компании, пиещи, пушещи и използващи нецензурни изразни средства. Те сигурно не бяха отритнати или недоволни, а дори да бяха алкохолът и вулгарното поведение щяха да им помогнат да забравят.
Днес е думата ключ за отваряне на начало. Начало е хубава дума, която беше нужна на самотния мъж. Той стоеше затворен в своята черна кутия на спомените и толкова …
Наблюдавах проекцията на самотен мъж стоящ до прозореца. Рисувах го с поглед, създавах движение в скиците. Какво можех още да добавя в тази емоционална и скучна картина? Започнах от време в което беше снажен господин с изправена и спретната осанка с немирни къдрави черни коси , бяла кожа, европеидни черти и сини очи. Стигнах до днес … Той спеше, а от другата страна на земята имаше друга стая с друг самотен мъж, който започваше от начало …