Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: radoslavst
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13930

Онлайн са:
Анонимни: 415
ХуЛитери: 7
Всичко: 422

Онлайн сега:
:: mitkoeapostolov
:: mariq-desislava
:: steelsoul
:: Albatros
:: zinka
:: rajsun
:: LATINKA-ZLATNA

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЧехлите от татко
раздел: Разкази
автор: Georgiev89

В памет на баща ми

Юлският ден настъпи рязко – с огненожълтото голямо слънце, което се показа на хоризонта и обичайната топла наситеност на въздуха.
Високите дървета едва трепнеха от появилата се сутринна мараня, а птиците с гърлени звуци огласяха околността, гушеха се и прелитаха наоколо. Снопчета лъчи се прокраднаха през дупките на щорите като малки бели перли и нежно започнаха да си играят с очите ми. Събудих се. Измих лицето си и започнах да се обличам. Бързах, за да не закъснея за работа. Внезапно до мен се спря майка ми.
‒ Няма ли да закусиш? ‒ попита тя.
‒ Не! Бързам ‒ отвърнах ‒ ще закъснея пак.
Баща ми вече бе излязъл отдавна за работа, брат ми спеше в другата стая, а майка ми се готвеше да върши нещо из двора.
‒ Хайде, сине, чао! ‒ каза тя с привичната за майките доброта и ми хвърли поглед, търсещ внимание и любов.
‒ Чао, майко!

***

Денят мина нормално – както всеки един ден. Беше ми ту радостно, ту нацупено, на моменти се изнервях, после оправях настроението си, дочувайки някоя шега от колегите си. Точно в определено време, пристигаха точно определени муцуни, които си поръчваха кафе, уиски или сода. По лицата им личеше явното отегчение от това, което вършеха или предстоеше да вършат. Израженията им сигурно приличаха на моето. Обичайното пушене на цигари, дежурното „Здравей“ и тичане напред-назад завършиха повтарящият се цикъл на съществуването ми.
Работният ден приключи. Не се прибрах веднага, а останах да се повеселя с приятели. Забавлявахме се, говорехме, танцувахме. Докато единият беше до тоалетна, останалите го обсъждаха ‒ къде с добро, къде с лошо. После следващия, и следващия и така… После всеки си тръгна.
Спрях колата си почти пред гаража, за да отворя вратата и да я прибера. Фаровете светеха в далечината на улицата, която и без друго бе осветена от отрупаното със звезди небе. Влязох, съблякох се и тъкмо да вляза в стаята си, майка ми отново ме посрещна. Както винаги. Бе станала, за да отиде до тоалетна.
Впрочем, аз имам най-невероятната майка на света. Малка, ниска, с топли очи и мило лице, което винаги те подканя за сладкодумен разговор. Грижовна, всеотдайна, строга ‒ когато се налага и винаги мила и усмихната. Майка, която винаги се интересува от изминалия ден на своето дете, която се радва заедно с него и тъжи, когато то е тъжно. Лелите ми винаги са казвали, че съм изцяло нейно копие.
‒ Прибра ли се? ‒ рече тя – не е ли късно?
‒ Не, майко, не е късно – отвърнах аз. И е неделя.
Кой знае защо не ми се разговаряше тази вечер. Дали от лицата, които ежедневно виждах или от нещо друго – не знам, но не бях особено в настроение.
‒ Днес бяхме в града с татко ти – на пазар. Виж – купи ти чехли – и извади едни искрящо зелени джапанки със сиви обшивки отстрани.
‒ Добре – отвърнах почти безразлично аз.
‒ Примери ги, де. Да видим дали ще ти станат. Аз му казах, че си имаш чехли, но той настоя. Вика, виж какви са хубави, дай да ги вземем на Ваньо! Аз му казвам, че няма да ти харесат, но той продължава... И така.
Взех единият чехъл, нахлузих го на крака си и осъдително погледнах.
‒ Малки ми са!
‒ Е, те ще се отпуснат и разширят.
‒ Ох, добре. Хайде, лека нощ!
‒ Лека нощ, сине!
Следващият ден бе понеделник, аз бях втора смяна и смятах да поспя до късно. Преди да легна в леглото, помислих за татко.
„Дали не трябваше да бъда по-усмихнат? Ето, той ми е взел чехли, без да са ми нужни и без да съм казал. Той… Той мисли за мен. А аз“… После легнах в мекото легло, затворих очи и заспах, изморен от натоварения и горещ ден.

***

Изминаха почти шест месеца от смъртта на баща ми. Отиде си като откраднат от тази земя. Не боледуваше ‒ беше здрав като бик. В понеделник стана рано сутринта за работа, сви го сърцето и за петнайсет минути почина. Два дни преди да навърши петдесет. Беше шок за всички ни ‒ особено за майка ми. Тази силна жена, която трябваше да изтърпи стоически още един удар от несправедливата съдба…
Сега е края на декември. Няма сняг, заради глобалното затопляне може би, или заради объркания напоследък климат. Аз нося яркозелените летни чехли със сиви кантове отстрани. Студено ми е на краката, но ги нося. Така имам чувството, че съм с него. Хората ме гледат странно, майките придърпват децата към себе си, казвайки им, че съм луд. Но аз не се притеснявам ‒ вървя си с чехлите от татко…


Публикувано от Administrator на 15.12.2020 @ 21:12:26 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   Georgiev89

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 2


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

До утре в 42
автор: flood
11 четения | оценка няма

показвания 5707
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Чехлите от татко" | Вход | 3 коментара (6 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Чехлите от татко
от mariq-desislava на 16.12.2020 @ 12:14:11
(Профил | Изпрати бележка)
Разридаващо изкупление.{}


Re: Чехлите от татко
от malovo3 на 16.12.2020 @ 18:20:50
(Профил | Изпрати бележка)
Една история, която те кара да се замислиш. Поздрави!


Re: Чехлите от татко
от Liulina (desi.liulina@gmail.com) на 16.12.2020 @ 21:18:40
(Профил | Изпрати бележка) http://liulina.blog.bg/
Понякога не оценяваме нещата, които другите правят с грижа за нас. Истинска история, поздрав!