автор: botyofentiev

Прекалено много хора си отидоха.
Затова настоявам...
Сега

Не пестете добрите слова, приятели мои.
Нека точно под днешните небеса направим завоя.
Намерете я скритата добрина, приятели мои.
Забравете за миг завистта в черните ѝ покои.

Не мислете, че истината ще ни пречисти.
Ние знаем ли колко сами сме злочести?
Накъде ли бягат кошмари и тягостни мисли
и защо ли ги срещаме толкова често?

Не! Не чакайте „утре“, приятели мои.
Днешното „утро“ крещи – Аз съм твое!
И дори да сме тъжни, приятели мои,
да се усмихнем сме длъжни и влезем във боя.

Колко лесно се вкарахме в мишите дупки?
Да се крием от страх за живота несретен.
Ние всички пред него сме проститутки
и се предлагаме до издиханния час сетен.

Но дори и така да е, приятели мои,
ние имаме право на ласки, на обич.
Бог ли протяга към нас ръцете си свои?
И любов ли държи или размахал е бич?

Не пестете добрите слова, приятели мои.
Нека точно под днешните небеса направим завоя.
Не ни трябва – „След нас добро или нищо“.
Сега добрите слова, след това е излишно.