автор: radi_radev19441944

Птицата Любов едва ли пак ще литне.
Капаните са прекалено много.
Птицата любов е твърде беззащитна
в обслужване на царя и на Бога.

Има болка на ръба на светлината
и дебне ме насън зад всеки ъгъл.
Болката по принцип, е добре позната,
когато раят е в самия пъкъл.

Птицата любов самотна е и синя.
Прелита често ниско над вълните.
Птицата Любов не каца сред пустиня,
защото трудно след това излита.

Аз едва ли ще успея да приключа.
Събирам ветрове за всички птици.
Някога, щом неизбежното се случи,
поемам хвърлената ръкавица.

Вая празник за очите на незрящи.
Препълнена е с нощ небесната палитра.
Някога дори принуден съм да плащам
с надежди за родените инвитро.

Има и за мен, разбира се, пътека.
И често през съзвездията скитам.
Птицата на рамото е на човека,
щом дръзне да посегне към звездите.