автор: tearfly

отприщват се върховете раздрали небето
лъч светлина за незрящите
оттичат по дърветата илюзии
изтриват си сълзите в снеговете
а после пеят със иглите си
пробили се сами в сърцето с истина
от там пътеката е трудна
въздига се животът до не мога
слабее времето
отново болно в сънища
а с розовите бузи цветето
събужда зимата и студовете ѝ
запалва цветове и митове
една ръка подадена
да чувства
разлиства се и къ̀лне