Една голяма бъчва е моят дом.
Бъчвата е стара и негодна.
Също като мен.
Моят дом е пълен със спомени.
Кипящи вина, отлежали,
И вкиснати дори.
Сега аз просто спя там –
Бездомник с безброй истории.
И всичките са лъжи.
Една голяма бъчва е моят дом.
Надлъгваме се по вечерно време.
Гладни, жадни и щастливи!
Старата бъчва ме приюти.
Има ли по-добър дом за мен –
Един нещастен скитник?
Затварям вечер пияни очи.
Дъските, по-пияни от мен,
Разказват ми за утре.
Да, знам, че ще дойде онзи ден,
Когато аз и бъчвата ще замълчим.
Стават ли тия криви дъски за ковчег?