"ще побелея и ще стана врана
игла къртица мъжки дорест кон"*
ще остарея като катедрала
на лястовичите гнезда подслон
ще ощърбея кат редосеялка
видяла спечени безброй лета
в земя посяла сипаква и жарка
живота хляб за гладните гърла
и нявга като дойде мойто време
на заника в просторен небосклон
на буцефал изправен върху стремето
кат вихър ще препусна във галоп
* - стиха е на angar