автор: InsideOut

Смехът ни беше искрен и спонтанно
обръщаше нагоре ъгълчетата
в абсурда на невярата ни зрънце,
че има някой който може - жалко.
И аз и ти заровили сме спомени.
Отвътре тъжното съм - ти отвън,
но нека не му правим помен.
Отвъд умението на закачката -
разсейването, пръснало минутите
не ни решава нищичко, разбираш ли?
Въпросите и "всичко е пред теб"
и "хубавото предстои" и "сподели"
и "вярвай ми" и "довери ми се"
забиха по стените на часовника.
Сред толкоз лични теми се пропука
стъклото и смехът изтече -
пясък между пръстите - далече
от брега на думите и дюните.
И двата камъка прокапаха
пропити от спокойствието
укротило ветровете и протече.
За пясъка дойде ли време вече?