автор: yotovava

Не гребнах от живота си с черпак,
добра съм с всеки просяк и старица.
Когато вечер ме обгърне мрак,
стоя на звездния редут – на прицел.

Мухлясали банкноти не суша.
Каквото имам – пет пари не струва
И лягам си с отключена душа,
и всяка нощ разпятия сънувам.

Отивам си, когато загорчи
от дума или жест, или от обич.
Не каня никого да помълчим –
мълчи ли с мен задълго, е съдбовно.

Чепата съм. Понякога дори
да сбъркам – без да искам – ми се случва.
У мен кусур обаче не дири,
защото съвършенството е скучно.

Веднъж преминал къщния ми праг,
очаква те чорбица с дъх на риган.
И никога недей ми става враг,
защото любовта ми ще ти стигне.