В сезони на виолетова умора
В омайни и пъстри плетеници
В напухлено от студа врабче
В езици на сребърни камбани
В лъскави кестени по асфалт
И в черно на срутени зеници
В маха на отлитащите птици
В пороя млечен на звездите
В андезита грапав на скали
В зрънцата кървави на нара
В охрата на есените късни
притаени са сега Поетите
В безсмъртие изваяни
с длето
от
Майстор
И
к
а
п
я
т
капки кръв
от пръстите Му разранени
От брега...