автор: lirik1

И ето съзерцавам трептежи на капките жива вода скрили се в слънчевите петна.

Слънцето знам от древните е бенгалският тигър от сънищата на савската царица.

Не живем ли смъртните безсмислието живот да се родиш да умреш и възкръснеш.

С викът на Мунк разкъсал с беззъбието околоплодната на нов Свят от смарагди.

Когато се избистрят леко неми от ужас нещата намират само себе в отвъдното.


От брега...