Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 730
ХуЛитери: 2
Всичко: 732

Онлайн сега:
:: LATINKA-ZLATNA
:: Heel

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКраище и Белица
раздел: Есета, пътеписи
автор: mitkoeapostolov

Отбивам от главния път на прохода Юндола при село Краище, първото след Разлог.
Стигам центъра и паркирам пред кметството. Заобикалям сградата и излизам до ламаринена сергия, пред която има опашка. Три жени са застанали зад тезгяха и умело въртят стотици телешки кюфтета и овчи пържоли. Главите им са увити в шарени шамии, а мелодичните им гласове цвърчат заедно със скарата.
Идва моят ред. Вземам три кюфтета и две пържоли с две филии хляб и сядам на дървената пейка в ъгъла на циментовата площадка. Телешкото от тези кюфтета има съвсем различен вкус от свинското в симитлийските – по-екзотичен, по-наситен и не толкова мазен. И подправките са различни. Пържолата е прясна и сочна, съвсем леко жилава. Преглъщам и последния залък с удоволствие и се връщам при колата.
За десерт се отправям към Белица. Още от малък си спомням как дядо пееше вкъщи: „В село Белица, с вино карат воденица, животът там е същински рай”. Селото наистина изглежда райско – скътано в полите на гордата Рила. Центърът е чисто нов, а църквата е кацнала на един зъбер над него. Обаждам се в парка за посещение на мечки, финансиран от фондацията на Бриджит Бардо и се уговарям да го посетя.
За моя изненада, мечките зад железните ограждения не изглеждат по-щастливи от спомените ми, в които цигани-гъдулари ги разхождат из центъра на Пазарджик.
- Кастрираме ги – обяснява ми една от младите екскурзоводки, които поддържат центъра.
- Защо?
- Няма място за малки.
- А защо не пускате мечетата на свобода?
- Няма да оцелеят, ако са свикнали с човешка грижа.
Тръгвам със смесени чувства от този своеобразен старчески дом за мечки и завършвам пътуването си с посещение на Рила парк – увеселителен атракцион от една желязна релса, която се спуска всред заобикалящата я гора. Посетителят се качва в закрепена за нея метална количка и полита с удоволствие между дърветата. Преживяването трае само няколко минути, но пък високата скорост от спускането може да развълнува и най-скептичния гост.
Така, сит и изпълнен с емоции, се отправям към Якоруда, Юндола и вкъщи.


Публикувано от Administrator на 26.11.2020 @ 12:29:03 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   mitkoeapostolov

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

20.04.2024 год. / 14:12:59 часа

добави твой текст
"Краище и Белица" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.