Очите ти пред мен витаят,
но сам опитвам се да спя.
Лудуват те, в нощта нехаят –
ликът отново избледня.
Животът е една лавина,
която дебне ни навред.
Мигът очакван ме отмина –
в нощта съм пак без теб.
Зад таз картина снежнобяла
жена събужда ме отвън.
С мечтите ми е тя живяла –
едва ли ще е само сън! .