автор: ringo

Миг преди бурята само
някак измамно е тихо.
После ще лумне бял пламък
и скоро няма да стихне.

В огъня там ще умират
ласки и страсти предишни.
Отговор дълго ще дирим
как и къде с теб сгрешихме.

Гасне последна надежда
светъл път двама да хванем -
дето далече извежда.
Няма как вече да стане!...

Тътенът близко се чува,
блясват светкавици, ето -
бурята вънка лудува,
огън ни праща небето!

Плащаме старите грешки.
Наша е само вината!
Търсихме път безуспешно...
Днес е жестока цената!

Бурята, знам, ще отмине.
Болката в нас ще остане.
За да прерасне с години
в зла, незарастваща, рана!...