автор: ringo

На делника по нервите опънати,
под тежестта на грижите улисани,
катерим стръмното, на две прегънати...
Съдба ни е - така сме си орисани...

Катерим се по сипея на дните си
и спомените сякаш изоставяме.
Дали сме още верни на мечтите си
или една след друга ги забравяме?...

И към финала бутаме живота си,
със този връх от раждане сме свързани,
а миналото в черно-бели фотоси
напомня ни, че трябва да побързаме...

А искаме да бъдем, още искаме
немирен вятър, разлюлял тополите,
и нежен цвят в дърветата разлистени,
и волни птици във далечен полет!...