автор: poligraf

Животът ми във лятото закрачи
със мерник юлски в календара стреля,
обръгнал съм на всякакви палачи -
от ранна пролет още в мен се целят.

Врабче трошиците брои със клюна,
ще има и за бухал в късна доба,
самото то не знае що е клюка
и мерзост що е, завист с черна злоба.

Щурец под кръгъл месец ноти срича,
разлива се нощта в тревите росни
и виждам как в утихналата вечер
звездите със искри любов си просят.

Приглася джибровият хор в казана
под огнената тръпка на жарава,
по Яворовски е кръвта пияна
във вените ми знойни като лава.

Зората недоспала се прозява
с дъх на билки в изумрудено сено,
след изгрев заник идва и смрачава,
след мен - привкус лиричен от перо.