Поиска гарванът да стане славей.
"Защо не - имам силен глас, звънлив!
Животните щастливи ще направя,
денят - приятен, слънчев и красив!..."
Наежи се, изпъчи се на клона -
разрошен, черен и нададе вик.
О, небеса!...Далече той прогони
животни, птици в следващия миг!
"Не става, драги - бухалът му каза -
не става, ако нямаш нещо тук!"
И с жест към гърлото си му показа
причината за дразнещия звук.
"Да искаш е едно, да можеш - друго.
Напразно се напъваш и крещиш...
Прощавай, ама времето си губиш -
не можеш славея да замениш!...
Дори да вземеш неговото име,
перата си да промениш дори,
славеев глас не можеш ти да имаш!
Да грачиш си създаден, разбери!...