автор: Mojsei

На Джузепе

Светът, Джузепе, е мъка,
по загиващите
всеки ден
и страхът
е негова екзистенциална
универсалност.
Затова го предизвиквам
с любовта си
към моята
всеотдайна Котка,
с която отстояваме Щастието
всеки миг.


Днес на Земята, Джузепе,
няма свободни хора,
защото всички са
впримчени в оковите
на страха,
независимо че мнозина
плачат и стенат
за любов,
без дори и да знаят
какво представлява тя,
защото случайният човек
прави каквото му скимне.


Свободният човек
прави необходимото,
а то е да се прогони
страха от сърцата
на хората,
превръщащи се в лумпени,
защото светът
е намразил рожбите си,
които го създадоха такъв -
светът, Джузепе, в своя кръговрат,
се превъна в среда,
в която невинни мрат!


Самотникът, Джузепе, крещи
в прослава на живота,
но няма кой
да го чуе.
О, Джузепе,
не ме заблуждавай
с общите приказки
на абстрактния си
хуманизъм!
Открий универсалната
характеристика на съществуването
и ела да си поговорим!


А до тогава,
аз и моята Котка
ще се обичаме,
дори и да ми поиска
брачен договор,
защото и котките вече
не са това,
което бяха...
Тази любов, Джузепе,
ще спаси света,
защото ние правим
необходимото.