автор: ringo

В душата й се спираха мнозина -
да пофлиртуват и да се разсеят.
Страхотно време бяха тез години,
с тълпи от ухажори покрай нея!

С любов даряваше ги до насита
и очароваше ги с добротата.
Доволни тръгваха си, без да питат,
какво след тях остава й в душата...

И ден след ден минаваха години...
Как времето безжалостно летеше!
Животът неусетно си отмина
и сякаш приказка вълшебна беше.

Но днес е тишина. До болка тихо.
И самотата често й гостува.
Смехът и той оттук си е отишъл,
Било ли е?... Дали не й се струва?...

Душата й е като празна къща,
прозорците на панти се люлеят.
При всяка буря яростно се блъскат,
а портата, ръждясала, немее...

Сега в самотните си нощи само
злокобен вик на кукумявка чува.
За утрото е безнадеждно рано,
а младостта тя вече не сънува...