автор: tot_amon

По Димитър Никифоров

Народът ми не е тулуп нещастен,
макар един тулуп да го е рекъл.
Не мина изпитания ужасни,
обречен да е след тринайсет века.

Зачеркна славата предателска десница,
отрече подвиг, в костници затрупан.
На Самуила слепите войници
със палки днес мутирали са в мутри.

Но - слава Богу, Боримечката аз чувам.
И плисъка солен на три морета.
Но виждам и безродници как плюят
по стъпките на Ботевата чета.

Но още грее Пейо с Калиопа!
Блести светлик във края на тунела -
лице Никола даде на Европа,
прегръщайки със две ръце разстрела.

Марица, Тунджа, Арда, Вардар, Струма,
Пирин и Рила... Тук сред тях съм раснал.
И тук стоя зад всяка своя дума -
народът ми не е тулуп, нещастнико!!!