автор: ringo

От два слънчеви лъча
усуках въже,
от мечтите
изплетох ти люлка...
И те сложих във нея
със нежни ръце -
както момък красивата булка...
Най-вълшебната приказка
беше тоз сън
и се молех
нощта да не свършва.
Аромат от жасмини
ухаеше вън...
Как не исках
от мен да си тръгваш!

Колко много години
и в пек, и във студ,
безброй люлки
напразно изплитах...
И те търся до днес!...

Аз съм оня,
кварталният луд,
който хора
и птици
за тебе разпитва!...