автор: apostola

Ако не се омайвам от очите ти;
Ако не се захласвам по гърдите ти;
Ако не те докосвам аз по устните,
за да вкуся целувките ти- вкусните;
Ако и тялото ти- незагърнато,
оставям в този час и непрегърнато;
Ако сърцето ми не вдигне пулса си,
душата ми не сеща вече труса си;
Тогава за каква любов говориме?

Не е ли по- добре да се затвориме
далече от света във манастирите
и да зарежем всъщност и квартирите,
където двама срещахме си страстите?
Защо захвърляме любов във храстите?!
Защо? Защо??