автор: ringo

Покани ме във твоята градина,
отрупана с различен вкусен плод.
През мене мигом сладка тръпка мина -
все дарове под слънчевия свод!

Как радваше окото тази прелест -
излъчваха вълшебен аромат!...
Ухаеше на чистота и свежест
и виеше ми се от хубост свят!

Очите ми останаха пленени
от прасковите с фин и нежен мъх,
желания събудиха във мене
да сетя ароматния им дъх!

А румени, възбуждащи и сочни,
подканящо те грееха пред мен...
Посегнах...думичката не е точна...
"докоснах" ги - с очите на Роден!...

Порадвах се на нежните овали
и вперих пламнали очи във тях...
Едва ли беше сладък сън, едва ли!...
Във мене вече бе заченат грях!

На сладкото блаженство се отдадох,
поглъщах ги със жадните уста,
разливаше се в тялото наслада
и кипваше във вените кръвта...

А беше като в райската градина -
отрупана с обилен, вкусен плод...
И пожелах магията да не отмине!...
Благодаря за щедростта, Живот!...