автор: mariq-desislava

Безмилостните нокти на зората
прорязват стъпките ми от шафран,
докато броя песъчинки небе
и слушам въздишките на пясъка,
който оставих, за да те зърна,
единствена моя -
разцъфтяла пустиня,
преди каньоните на Ахагар
да ме погълнат.

Керванът ми, натоварен със слънца
ще почака да те завия
с рогозката от блянове,
оазисно моя неуловима,
загадъчна като фреска от Тасили.

Не ще те погаля никога вече -
само пътища зреят
под смълчаните ми нозе.
И цял един напукан живот
без теб.