автор: yotovava

Сега е късно да съм друга –
животът просто отшумя!
И може би ще е услуга,
ако забравя за съня –
във който често се завръщаш
и любим се – по цяла нощ,
и в скромната ми тиха къща
извира лунният разкош.
Но времето е отброено –
едва ли ново предстои.
Щом разпиляхме всичко ценно,
остана само да платим
изпитото – със непознати,
будуването и скръбта,
главница, лихви – без остатък,
цената трудна на страха –
залостил думи, мисъл, чувства
зад неразбрания език.
Любов ли бе, или изкуство?
Все непонятно за лаик...
Каквото и да беше – свърши.
Къдрици срязах – за късмет.
Тънеят глъхнещите стъпки –
с една назад. И две напред.